Хомеопатична психотерапия

Хомеопатичната психотерапия е ново направление в съвременната психотерапия, което цели да направи връзката между индивидуалните потребности на човека от психологическа помощ и възможностите на различните психотерапевтични подходи и техники. Това може да бъде реализирано в различни аспекти:

1. Познаването на конституционалните хомеопатични типове е сигурен ориентир за избора на подходящ индивидуален подход при хомеопатичната и психотерапевтичната работа.

2. Хомеопатично лекуваните хора изминават свой неповторим път от болестта към здравето. По този път те се срещат отново със стари неприятни преживявания и психотравми, които често са причина за здравословните им проблеми. В допълнение, към действието на хомеопатичното лекарство често е необходимо да се добави и психотерапевтична помощ за осъзнаване и преработване на тези стари реактивни състояния.

3. В процеса на водене на хомеопатичния случай е необходимо хомеопатът да има опит и умения за установяване на отношения на доверие със своя пациент.

4. Хомеопатичното лекарство може да укрепи имунната система и да активира жизнената сила, но за преодоляване на някои личностни особености и осъзнаване на стари поведенчески модели, довели до проблема, е необходима психотерапевтична работа за формиране на нови, по-рационални модели. В противен случай попадането отново в подобна житейска ситуация ще доведе човека до същия проблем.

5. Хомеопатичната психотерапия може да намери приложение не само при хомеопатично лекувани пациенти, но и при всеки човек, нуждаещ се от психологическа помощ, съобразена с неговите индивидуални особености, т.е. от хомеопатичен подход.

Хомеопатичната психотерапия се базира върху задълбоченото познание на хомеопатичната наука за специфичните особености на човека, обобщени в над 4 000 конституционални типове.

Това осигурява огромни възможности за индивидуален подход в зависимост от конкретните потребности на клиента.

Познаването на конституционалните хомеопатични типове е от особено значение за разбиране на личностните особености, емоционалните реакции, поведенческите прояви, всички необичайни и странни прояви при възникнали житейски проблеми.

Холистичният хомеопатичен подход позволява да бъде установена причината за възникналия проблем, да бъде оценена тежестта му и проследен процеса на развитие на патологията от по-ниско към по високо ниво.

Осигурява се намирането на подходящ психотерапевтичен подход и инструментариум в зависимост от индивидуалността на клиента и начина, по който той ще приеме психотерапевтичната помощ.

Може обективно да бъде оценена промяната след различните психотерапевтични интервенции и да се осигури успешно водене на случая чрез отчитане на особеностите в съответния конституционен хомеопатичен тип.

При наличие на поддържащи причини, които имат различно отражение при всеки отделен тип, може да се предостави специализирана помощ за тяхното приемане или отстраняване.

Последствията от емоционалните психотравми също са различни в зависимост от конституциалния тип и изискват индивидуален подход за тяхното преодоляване.

Познаването на емоционалните и поведенчески особености на различните типове позволява прогнозирането на реакциите им в процеса на психотерапевтичната работа.

Много често психическите проблеми са асоциирани с физически оплаквания и в процеса на хомеопатичното лечение те се проявяват едновременно. Връзката между тях може да се прояви в два аспекта:

1. Активирането на стари физически симптоми под въздействието на хомеопатичното лекарство може да активира асоциирани с тях преживени емоционални състояния. Ако това са сериозни психотравми, на които не е отреагирано своевременно, лечебният процес може да спре. Необходима е неотложна психотерапевтична намеса за тяхното преодоляване.

2. Понякога при работа с емоционални или поведенчески проблеми различните конституционални типове отреагирват със специфични физически симптоми. Важно е тези реакции да се познават и да се различават от новото болестно състояние.

Познаването на психическите особености на конституционалните хомеопатични типове е от основно значение за профилактична психотерапевтична работа. Тя се състои главно в обучение на пациента за усвояване на техники за самопомощ. Така ще се избегне соматизирането на психическите проблеми и появата на оплаквания на физическо ниво. Освен това затворените типове, които потискат емоциите и не са склонни към споделяне, могат да бъдат запознати с техники за самостоятелна преработка на възникналите проблеми.

Потребността от специализирана психотерапевтична помощ се появи в процеса на психотерапевтичната практика. Познанието за психическите конституционални типове е сигурен ориентир за подходящ индивидуален подход при хомеопатичната и психотерапевтичната работа.

За преодоляване на някои личностни особености и осъзнаване на причините, довели до проблема, е необходима психотерапевтична работа за формиране на по-рационални модели. В противен случай попадането в нова житейска ситуация ще доведе човека до същия проблем. Необходимо е да се осъзнаят грешките и да се преосмислят възможностите за личностно израстване.

Книга «Хомеопатична психотерапия – първи стъпки» Станка Михалкова, изд. ИХИР, 2014г.